сряда, декември 07, 2011

За мен и листчетата в зелено и цикламено


Те още стоят в шкафчето. Останалите неща свалих преди ден в кутия до кофата за боклук на улицата. Не че в нея имаше нещо чак толкова. Неща, които правех аз за него. Труд и часове безценен труд вплетени в рисунки, стихове и писма. Един недовършен готварски журнал и парче черна кожа за корицата му, малко изсъхнали портокалови цветчета от разходка там много далеч, една книга и първата снимка, която проявих в живота си. Останалото бе лесно, така или иначе Shift+Del действат безотказно. Нямаше мелодрама, заради липсата на каквито и да е материални неща. Всичко бе в главата ми.
Започнах с листчетата. Една част са предадени. подарени един вид. Но при мен има останали доста, някак изплъзнали се от останалите. Посланията върху тях, макар и спонтанни, са много обмисляни. Останах сама и ги извадих. Последна бримка един вид. Зачетох се. Нека е зелено листче първо. Любим цвят. Помня как избирах хартията.

... да те видя как излизаш от банята увит в онзи халат. А после да дойдеш до мен и да ме целунеш...

Друго. Цикламено. И така докато не свършат. Моите последни желания.

...обещай ми, че ще се грижиш за мен и мечтите ми, а аз ще се погрижа за теб и твоите :")

Обеща. Не го изпълни. А всъщност аз вярвах. Листчетата са толкова много, като водопад.

...искам да знаеш, че те искам, искам да ме целуваш и прегръщаш без причина, искам да ме съблазниш отново...

Може ли да ти прочета приказка някой път?

Искам да идем на кино заедно и да ядем пуканки.

Остави ме да оправям леглото ни сутрин, за да може да се пъхнеш под опънатите завивки.

Да ми направиш супа и да ме храниш с лъжица като малко дете.

Погали тялото ми по всички възможни начини. Повтори го. 

Нацелувай всичките ми бемки, така както аз целувам твоите и ги преброй. За себе си. Наум.

Има още. Някои изпълнени с чисто сексуални желания, които ще останат завинаги несподелени, други с имената на неродените ми деца, за това, че щях да ти взема името, за кучето, за някои дребни неща. Някой просто с думичката целувка. Много и различни. Неразбрани.

4 коментара:

  1. Всичките съм си ги казвала и аз, но на ум, само на ум... много пъти (зависи какво приемаш за много). Никога не съм ги писала. Тъжно.

    ОтговорИзтриване
  2. Не. Няма тъжно. Чувствата са си чувства. Когато срещнеш някой, който може да вникне в тях, ще си кажеш. Инак като не вникне- през прозореца и толкова.

    Някои хора не умеят да обичат. Това е.

    ОтговорИзтриване
  3. А на някои не им е писано да са.

    ОтговорИзтриване
  4. Тъжно е, когато го умеят сами толкова добре...

    ОтговорИзтриване