петък, декември 09, 2011

Преди


Преди броях третите дни в началото на всеки месец. Сега броя тринайстите. Преди знаех, че някъде там в тъмното има две ръце, които искат и чакат да ме прегърнат независимо в колко часа пристигна. Сега те прегръщат друго женско тяло. А моето ще лежи в непознати постели вечер след вечер, нека само да събера сили.
Предполагам, че тя е нещо 'по' в твоите очи. Така би и трябвало. Както аз бях в началото, но не достатъчно, за да се пребориш за мен със самия себе си. Ти ще си повече в нейните, защото взе всичко от мен безкомпромисно. Преди чаках с трепет всяко хранене, сега храната ми напомня на теб и няма вкус, а ти ще и готвиш до припадък. Не. Просто не ми се яде повече от минималното, за да преживея. Лиши ме дори от това ми удоволствие. Преди си мислех, че си силен, сега знам, че макар да ме обвини в нестабилност, макар и куха аз съм по-силната от двамата. Преди си мислех, че наистина е имало причини, за да ме унищожиш, но сега знам, че не са били необходими. Защото всичко онова, което заклейми в мен, сега си ти: писането, танците, книгите, излизането навън с хора, желанието да научаваш нови неща. А уж точно тези ни различия, ни осъдиха в очите ти.
Преди щях да се засмея като чуя някоя песен и дори да тананикам малко, сега веднага ще я сменя. Адел, Елла и Нора са загубени за мен. Преди щях да танцувам и да подскачам, сега ще стоя самотно на бара и ще пия. Разменихме си ролите. Аз отмих мъката ти и я взех със себе си. Ти я предаде с лекота и ми отне мен. 

Нищо де. Бъди щастлив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар