неделя, декември 04, 2011

Трябвало


Трябвало да ми чуе гласа. Последните дни му се видели кошмарни, представи си. Трябвало да ме види, да ме усети, да разбере как съм. Парите били без значение, времето също. Отне ми половин час да му обясня, че не трябва да хваща първия самолет Мюнхен-София. Не защото причините бяха дълги, а защото всяка дума за мен е агония. Боляло ме, казва той и усещам как гласа му трепери. Да. Боли. Всичко ме боли. Тялото, душата ми, сърцето ми. Всичко. 
Пита ме няма ли кой да се погрижи за теб? Защо си сама? Отвръщам, че шест години са ми достатъчни. А той, че винаги е знаел, че никой не може да ме обича както него. Словестно ритане по кокалчетата. Само това умеем. 
Помислил си, че умирам. Казах, че е прав. Вътрешно умирам. Гърлен смях и единственият коментар, който знам, че ще получа: не започвай да се друсаш като мен, не помага. Знам, отвръщам по навик. Аз все зная, но някак все ми убягва онова знание за щастието. Знам също, че за разлика от него, мен няма да ме пратят в Коста Рика, за да се възстановявам. Както знам, че няма второ същество, което да е като мен, което да се жертва доброволно и да ме извади от депресията и самоунищожението. Но ти си винаги била по-силната. Не лъже. Бях.
Много си тъжна този път, казва, а после пита и защо. Няма ми я душата, отвръщам. Той знае и мълчи, след което заключи: дала си я някому. Прав е. Аз мълча на свой ред. Знаеш коя песен искам на погребението си, казва ни в клин, ни в ръкав. Знам, а ти знаеш моята. Изсвири я някой път на момчетата, добавям.

Само, ако се налага. И затвори.

Този разговор заболя повече от откритите ми рани. Защо някого, за когото съм никого от толкова време, се интересува повече за мен от самата мен? А друг ме смени почти веднага...

3 коментара:

  1. И съвсем между другото (защото имам чувството, че тази публикация трябва да си остане тиха от чужди гласове):
    "Аз все зная, но някак все ми убягва онова знание за щастието." И аз така, мила. Макар в момента всякакви сравнения с теб (независимо дали се сравнявам аз или го прави друг), биха били глупави и обиждащи те, но... Но го приеми в друга светлина.

    ОтговорИзтриване