събота, декември 03, 2011

Болката


Операцията мина тежко. Бе усложнена, продължи двойно по-дълго. Започна с "Нощи в белия сатен" и завърши с моя неконтролируем плач за ужас на хирурзите и фактът, че кървя... ясно ми се запечата всичко в мозъка напряко на изгарящата болка.

-Не плачи, красавице... Хайде събуди се... Хайде, Елена! Отвори очи... Докторе, кърви отново...

Не искам да отварям очи. Някъде там мъката ми се изля директно от мен, през болката и агонията да те дерат на живо. Не искам да ставам, оставете ме да заспя. Там имаше птица, аз летях с нея високо в небето. Моята птица. А те ми я отнемаха...

-Хайде, красавице... Защо плачеш? Отвори очи...

А после болка. Болка от тук до края на света. Болка и плач за ужас на всички в стаята. Разкървавени устни, стегнати юмруци и аз там хваната в капан. Казаха, че ще ми мине. Всичко ще си тръгне и аз ще съм свободна.
В момента тялото и душата ми са едно. Болка. Без глас. Без сили да тръгне напред. Няма кой да ги утеши. Това, което те искат си остана на операционната маса и загина. Нещо от мен си отиде. Завинаги.

2 коментара:

  1. И аз не спирах да плача... не помня болката, бях малка, помня само, че по-силна не можех, не си бях, а и едва ли ще си представя по-голяма.
    И мен ме излъгаха тогава, и сякаш от това ме болеше повече...

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване