четвъртък, декември 01, 2011

Просто още един


Пиша тук, защото нямам глас. Нямам повече сили. Утре е денят. А после какво? Ще ти мине като на кученце. Това ми повтарят всички, а душата ми е в кутия. Целият си живот го измервам в планове, в надежди, в мечти. Опитвам се да поярвам, че ей-там, зад ъгъла се е скрило моето светло бъдеще, моето щастие... и точно да надникна, да усетя вкуса му и ме захвърлят отново в тъмното. Няма да ми мине. Никога. Ще зейне още една дупка до другите две и аз ще се опитвам да я маскирам. Доколкото мога. В един момент просто ще е там. Навсякъде. А аз ще се свия още повече в ъгълчето си.

- Семейно положение?- пита сестрата.
Иде ми да извикам сама, да обърна бюрото, да разхвърлям листите и да си излея душата там. Вместо това стискам зъби и казвам: Неомъжена.
-Ваш близък, на който да се обадим, ако...- думичката никой не я изрича. Как ще да е. Мой близък. Кой близък? Баща ми. Той ще да е. Човекът, с който си проговорихме истински, когато станах на 14.
-Баща ми...- изреждам три имена. Представи си, не ги бърка.
Подписвам се. Един, два, ...10 пъти. Че няма да ги съдя, че съм парче месо...че знам рисковете, че да, че не, че какво толкова. И наистина какво толкова.

Прибират ме. Свободата ми се отказа от мен и ме изрита от живота си като ненужен парцал. Сведе ме до тяло, до физическото едва ли не, друго нямало и това беше. Няма емоция, няма нищо в него. Кухост. Празнота.
Мисли за друго...мисли за друго...за какво? За кого? Когато отдаваш всичко, което имаш. То става веднъж. И плача ли, плача. За себе си. За това, че бях наивна  глупачка, че повярвах. Че се отдадох, но не бях оценена. За това, че се опитвам да контролирам емоциите си, че всички уж знаят и разбират какво става в главата ми, но всъщност това е едва повърхността на водовъртежа. Меланхолията, която удържа болките ми.

Искам да се свърша. И ще се свърша. Доброволно.

1 коментар:

  1. "И плача ли, плача. За себе си. За това, че бях наивна глупачка, че повярвах. Че се отдадох, но не бях оценена. За това, че се опитвам да контролирам емоциите си(...)"
    Нали знаеш, че това съм го минала много пъти.

    ОтговорИзтриване