понеделник, ноември 28, 2011

Говори с мен


Това всъщност не е призив, а заглавието на една книга. Не. Реално е призив. Точно така. Изразява една моя потребност, едно вътрешно тънко гласче, което винаги се е осланяло на градивните междуличностни спорове. А личности много, дори в мен не е една.
Определят ме като меланхолична. Такава съм. От-до. Прекрасно отвеяна и меланхолична. Лилава. Индигова. Наситена. И все пак... това не ме прави по-малко щастлива от другите. Напротив. Ако веднъж си извикал усмивката на лицето ми, може да си сигурен, че тя е там наистина заради теб. Те не е фалшива, а идва от най-затънтеното място на душата ми.

Говори с мен, защото има какво да опознаеш.

Обичам. Но това го знаеш, а аз не ще спра да го повтарям. Дори и да замлъкна завинаги. Написаните слова не изчезват.

‎"Там се крие слабото ти място, Демиан — продължи Дебелия — в предположението, че знаеш как ще приключат нещата, преди още да са започнали. Ние, хората, сме такива идиоти, че когато сгрешим в предвижданията си, страдаме повече, отколкото когато ни застигнат последствията от тях. Каква глупост! Ако се откажем от суетното желание да познаваме бъдещето, ще открием онова, което трябва да научим, че нищо не гарантира края на една история..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар