вторник, ноември 29, 2011

Ще


Ще докосвам тази нощ в сумрака
Ще съм аз и ще бъда по-лирична.
Защото между истините на телата
Ще търся аз път към светлината.

Когато ме побеждаваше, бореше се с мен в хватка по-стара от света. Когато капчиците пот рисуваха формички, а моето дихание излизаше насечено. Когато светлините не пречеха, тъмнината не помагаше, а останалото бе без значение. Когато пръстите се вплитаха в косата ми, а извивката на гръбнака ми бе почти до пречупване. Когато танцът завършваше, за да се срина с вик в бездната и да полетя. Когато обожанието и богът се преплитат един в друг, за да се отпуснат.

Това бе истина. Не мога да спя. Тази нощ искам да съм другаде, по друго време. Да си спомня какво е страст и пълно доверие, да създам вселени и да ги взривя всичките в един огромен фанфарен звън. Да се слея. Да се стопя и да се преродя отново в себе си изпълнена с абсолютно спокойствие на сърцебиенето и тишината. 

Изгарям, полудявам, обичам. Това никой не може да ми го отнеме.

1 коментар: