събота, ноември 26, 2011

Очакващо


Цял ден и цяла нощ ми бе очакващо. Виртуално. Почти нереално, пред рухване. Няма те, не мога да се докопам до лаконичничните ти отговори никъде. Писах навсякъде. Не помогна да укроти пеперудите в стомаха ми, даже напротив. Направи ги по-гладни за отговор. Някакъв. Какъвто и да е. Бях съвсем сама в празното вкъщи, всеки има при кого да отиде. А аз затворена в стаята си гледам безжизнените прозорци на екрана на лаптопа и се опитвам да се успокоя, че всичко е наред.
Събуждам се нощем и търся за какво да се хвана, да се облегна, да заспя на него. Ако ли не идва съня ми поне да бдя над неговия. Да докосвам слепоочия и контури в тъмното и да си въобразявам, че усмивките са заради мен. Не искам и не мога да повярвам, че няма място за мен в света ти, защото моят свят си ти. Ти го изпълваш на слоеве, всеки по-сложен от предния, на плетеници от мисли и неизказани думи, на ранно сутрешен делириум и успокоено гушкане, на дихания и издихания, емпатия и разпиляност. 
Не желая да докосвам другиго, не желая да докосвам и себе си дори в самотата. Аз, за която допирът е начин на изразяване. Дори и сега, затварям очи и протягам пръсти в нищото. Очакващо. Виртуално. Почти нереално. Наум мога да опиша до перфектно копие чертите ти. На живо искам просто да ги поглъщам с цялото ми същество, ръце, уста и поглед.

Няма коментари:

Публикуване на коментар