вторник, август 04, 2015

Ръцете ми

Имаш красиви ръце, прошепва ми тя, а аз гледам с очудване дланите си. Те са мазолести, защото така и не се научих да ползвам ръкавици, докато тренирам. Ноктите къси и нацепени, с полуобелен заздравител, защото кой има време да се занимава с тези глупости, когато навън е лято, стадионът е празен и маратонките Найк го чакат. Кожата ми е мургава, петната от мастило от поредната творба, над която изливах фрустрацията си, не са се измили. Май не търках достатъчно.
Аааа..., сумтя аз. Красиви. Друг път. Но не споря. Всеки има право на мнение. Докато си подреждам мислите, тя се засмя и ме плесна по рамото.
Твърде много енергия има в това момиче. Не е на добре тази работа. Защо не е унила и скучна както всички други, защо не е истерична и писклива, за да мога да я пренебрегна и да не я оставям да подскача по струните на сърцето ми...

Умели са, заключи тя и пак ме удари по рамото, за да затвърди гледната си точка и хукна напред. А аз отново ще трябва да я гоня.

сряда, март 05, 2014

Тук. До теб.

Аз съм тук. До теб. Светлината ми пречи.

И днес пак се успиваме. Тичаме през парка напът към работа. Заимов е красив.
Фонтанът е в ремонт.
Преджапваме 30 метра кал.
Ти ме носиш на ръце.

Щастливи дни са тези, в които можем да пътуваме заедно.
Щастливи дни са всичките, в които си влюбен.
Париж ни очаква.